Сайт на проекта Приказка без край
Вписване

Начало
Виж Приказката
Допиши я!
Обсъди я!
УЧЕНИЯТ ВЛАДКО Print E-mail

    Един селянин изпратил сина си да учи в града. През ваканцията момчето си дошло и баща му започнал да го разпитва как върви училището.

     -   Ще ми е интересно да разбера какво си научил!? – казал бащата. След малко той се досетил, че ще е по- добре да отидат при Владко. Хапнали и бащата помолил Владо да поизпита сина му. Владо това и чакал:

     -   Как се казва животното, което лови мишки?

     -   Котка – отговорило момчето.

Владко казал:

     -   Не е котка! То се нарича бързина. А как се нарича това, на което готвим?

     -   Огън – рекло момчето и Владко отново не се съгласил.

     -   Не е така! Това нещо се нарича буйност.

Бащата започнал да се муси, а Владо продължил с въпросите:

     -   Как се казва това нещо, в което се слага житото?

     -   Това се нарича хамбар – учудено отговорило момчето.

Владо се засмял, но отново не се съгласил.

     -   То се нарича радост – рекъл той и продължил. – Как се казва това нещо, в което плуват корабите?

     -   Това е водата.

     -   Не, не е така! – викнал Владко и ударил с юмрук по масата. – Това се нарича изобилие.

    Бащата вече не издържал, взел една талпа и напердашил момчето. Плачело то, а баща му го гонил чак до вкъщи. Отново го ударил няколко пъти.

    Когато свършила ваканцията момчето отишло с баща си отново на гости у Владо, за да се сбогуват. Влезли в двора и видели как едно момиче почиства пепелта от пещта, а в краката й се мотаело едно коте. Момичето държало пепелника, пълен с пепел и я посипвало върху котката. Ала в пепелта имало много недогорели въгленчета. Те полепнали върху гърба на котето и от козината му започнало да се вдига пушек. От болка котката избягала в хамбара, влязла в сламата и я подпалила. Момчето започнало да вика за помощ, но Владо не разбрал какво му говорило момчето. Момчето повторило:

      -   Бързината с буйността скочи в радостта. Бързо донеси изобилието.

Владо пак нищо не разбрал и момчето обяснило:

      -   По гърба на котката паднаха въгленчета, тя скочи в хамбара, бързо дай вода да загасим огъня.

     Владко, момчето и баща му изтичали навън, но хамбарът вече бил целият в пламъци. Владо започнал да скубе косите си, да се ядосва и да вика:

      -   Какъв бръмбар ми влезе в главата. Защо те учих да говориш така, като никой не говори. Сега така ми се пада!

      -   Така е – рекъл бащата и престанал да води сина си при Владко, за да го изпитва.

 

ТЕОДОР ВЕНЕЛИНОВ ГЕОРГИЕВ  2 -  ри А

 

Last Updated ( 05/07/2008 )
 
© 2007-2008 Сайт на проекта Приказка без край