ДНЕС  ВРЕМЕТО ОБЕЩАВАШЕ ДА БЪДЕ СЛЪНЧЕВО, ТОПЛО И ТИХО. ВОДАТА В ЕЗЕРОТО СЕ СЪБУДИ ОТ РАННИЯ ШЕПОТ НА ВЯТЪРА И ОТ НЕЖНОТО МУ ДОКОСВАНЕ, С КОЕТО   ТОЙ ПОСТАВИ ЕДНО БРЕЗОВО ЛИСТО ВЪРХУ ОГЛЕДАЛОТО МУ.

                   ЛИСТОТО СЕ ОГЛЕДА И ЗАПОЧНА ДА ОПРАВЯ СУТРЕШНИЯ СИ ТОАЛЕТ, ТЪЙ КАТО БЕШЕ НЕТЪРПЕЛИВО ПО ПРИРОДА И НИКАК НЕ МУ СЕ СТОЕШЕ НА КЛОНЧЕТО ОТ НАЧАЛОТО ДО ПРОЛЕТТА, ТА ДО СЕГА. ВОДАТА МУ СЕ УСМИХНА И ПОИЗЧИСТИ С МОКРА РЪКА НАСЪБРАЛИЯ СЕ ПРАХ ВЪРХУ ЗЕЛЕНАТА МУ ГЛАДКА КОЖИЦА.
                   ТАКА В ИГРА С НЕМИРНИЯ ЛИСТЕЦ, ВОДАТА НЕ ВИДЯ  КОЛКО БЪРЗО СЛЪНЦЕТО СЕ БЕШЕ ИЗДИГНАЛО И ЛЪЧИТЕ МУ ВЕЧЕ ПАДАХА КОСО ВЪРХУ ГЛАДКАТА И ПОВЪРХНОСТ. СТАВАШЕ ВСЕ ПО-ТОПЛО И ПО-ТОПЛО. БРЕЗОВОТО ЛИСТЕНЦЕ ВЕЧЕ СЕ БЕШЕ ЗАВРЯЛО НА СЯНКА ДО БРЕГА, ПОД ЕДНА НАДВИСНАЛА ЦВЕТОВЕТЕ СИ СИНЯ КАМБАНКА И СЕ ГОТВЕШЕ ЗА СЛЕДОБЕДНИЯ СИ СЪН.
                   ВОДАТА  В ЕЗЕРОТО СИ ИМАШЕ ЕДНА ГОЛЯМА МЕЧТА. НЕ  ЧЕ  И БЕШЕ ЗЛЕ В ЕЗЕРОТО. НО ПРИ НЕЯ  ВСЕКИ ДЕН ДОЛИТАХА МНОГО ПТИЦИ, КОИТО СЛЕД КАТО УТОЛЯХА ЖАЖДАТА СИ, ПЪРХАХА С КРИЛЦА В ПЛИТЧИНАТА, ЗА ДА ОХЛАДЯТ  ЗАГРЕТИТЕ СИ  ОТ СЛЪНЦЕТО ТЕЛЦА, А  ПОСЛЕ ШУМНО ИЗЛИТАХА НАГОРЕ И СЕ ИЗГУБВАХА ОТ ПОГЛЕДА И ИЗ НЕБЕСНИТЕ ВИСИНИ.
                  -ДА МОЖЕХ И АЗ ДА ПОЛЕТЯ КАТО ТЯХ –ЧЕСТО ВЪЗДИШАШЕ ВОДАТА. ТРЯБВА ДА Е МНОГО ПРИЯТНО ДА СЕ РЕЕШ ИЗ НЕБЕСНАТА ШИР. А МОЖЕ БИ ЩЕ СИ НАМЕРЯ  И НОВИ ПРИЯТЕЛИ ПО ТОЗИ НАЧИН – ЧЕСТО СИ МЕЧТАЕШЕ ТЯ НА ГЛАС .
                 –ХМ, И ЗАЩО СА ТИ НОВИ ПРИЯТЕЛИ? -ПОПИТА Я ЕДИН ДЕН  МАЛКАТА ЖАБКА.
                 -ЗАЩОТО ПРИЯТЕЛСТВОТО Е НАЙ- ХУБАВОТО НЕЩО- ОТГОВОРИ ВОДАТА. ТОВА  Е ДРУГОТО ТВОЕ АЗ. ЕДНО ТОЛКОВА ПОДОБНО НА ТЕБ, НО И ТОЛКОВА РАЗЛИЧНО СЪЩЕСТВО, КОЕТО ТИ ПОМАГА ДА ВИДИШ СВЕТА И ПО ДРУГ НАЧИН И ДВАМАТА ЗАЕДНО ДА ОТКРИВАТЕ  НЕЩО  НОВО.
                - МОЖЕ И ТАКА ДА Е -  КАЗА МАЛКАТА ЖАБКА, НО АЗ ПРЕДПОЧИТАМ ДА СИ СКАЧАМ САМА.
                - ХЕЙ, ИСКАШ ЛИ ДА СТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ? –ИЗВИКА НЯКОЙ И ЗАГЪДЕЛИЧКА ТОПЛО И НЕЖНО ВОДАТА.
                 - А, СЛЪНЦЕ , ТОВА ТИ ЛИ СИ?  ИСКАМ РАЗБИРА СЕ, НО НЕ ЗНАЯ КАК-ОТГОВОРИ  ВОДАТА.
                  -МНОГО Е ЛЕСНО! ДОСТАТЪЧНО Е  САМО ДА МИ ВЯРВАШ, ЧЕ НЯМА ДА ТИ НАВРЕДЯ, А АЗ ЩЕ ТИ ПОМОГНА ДА ИЗПЪЛНИШ МЕЧТАТА СИ.
                  -МЕЧТАТА МИ?  ДА ПОЛЕТЯ КАТО ПТИЦИТЕ? ТА АЗ НЯМАМ КРИЛЕ.
                  -ВСЕКИ МОЖЕ ДА ИМА ТОВА, ЗА КОЕТО МЕЧТАЕ. СТИГА ДА ПОВЯРВА В МЕЧТАТА СИ. ХАЙДЕ ХВАНИ СЕ ЗА НЯКОЙ ОТ ЛЪЧИТЕ МИ- КАЗА СЛЪНЦЕТО, И АЗ ЩЕ ТИ ПОКАЖА ЦЯЛАТА КРАСОТА НА НЕБЕСНАТА ШИР.
                   ТОГАВА СЕ СЛУЧИ НЕЩО, КОЕТО ВОДАТА ДАЖЕ НЕ БЕШЕ И СЪНУВАЛА. ТОПЛИТЕ ЛЪЧИ  Я ЗАМИЛВАХА  ТОЛКОВА НЕЖНО , ЧЕ ТЯ ПОЧУВСТВА ЦЯЛАТА ОБИЧ И ТОПЛИНА НА СЛЪНЦЕТО. ПРИИСКА И СЕ ДА ЗАТАНЦУВА И ТЯ СЕ ХВАНА ЗА ЛЪЧИТЕ МУ И СЕ ЗАИЗДИГА НАГОРЕ И НАГОРЕ. УСЕЩАШЕ СЕ  ТАКАВА, КАКВАТО НИКАКВА НЕ Е БИЛА-  БЯЛА, НЕЖНА И  ЕФИРНА. НЕ СМЕЕШЕ ДА ОТВОРИ ОЧИ, НО КОГАТО НАПРАВИ ТОВА, ВИДЯ ЧЕ НАИСТИНА Е ЛЕКА И БЯЛА, КАТО МЪГЛАТА СУТРИН, КОЯТО СЕ СТЕЛЕ НАД ЕЗЕРОТО. ТЯ СЕ БЕШЕ ИЗДИГНАЛА ТОЛКОВА НАВИСОКО, ЧЕ ТО И ПРИЛИЧАШЕ НА МАЛКА СИНЯ ТОЧИЦА.

                 БЕШЕ КРАСИВО, НЕВИЖДАНО,  НАЙ-НЕВЕРОЯТНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ, КОЕТО БЕШЕ ИМАЛА В ЖИВОТА СИ. ПРИЯТЕЛСТВОТО И СЪС СЛЪНЦЕТО И БЕШЕ ДАЛО УСЕЩАНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ, КОИТО Я ПРАВЕХА НЕ САМО ЩАСТЛИВА, НО И ДАВАХА  КРИЛЕ КАТО ПТИЦИТЕ,  НА КОИТО ТЯ ЛЕТЕШЕ И ПОГЛЪЩАШЕ ЦЯЛАТА КРАСОТА НА НЕБЕТО И НА ЗЕМЯТА.
                  ТОЛКОВА МНОГО ЩАСТИЕ ВОДАТА НЕ МОЖЕШЕ ДА ПОБЕРЕ В СЕБЕ СИ. НЕЖНОТО И СЪРЦЕ НЕ ИЗДЪРЖА И ТЯ ЗАПЛАКА. В НАЧАЛОТО СЪЛЗИТЕ И СЕ РОНЕХА ЕДВАМ , ЕДВАМ.
                 -МАЙ ЩЕ ВАЛИ- КАЗА ЖАБКАТА ОТ ЕЗЕРОТО И ПОГЛЕДНА КЪМ  НАДВЕСЕЛИЯ СЕ ПУХКАВ БЯЛ ОБЛАК.
               - О, ВОДАТА СЕ ЗАВРЪЩА В ЕЗЕРОТО. ВСЕКИ СЕ ЗАВРЪЩА В ДОМА СИ ЕДИН ДЕН- ДОБАВИ ДЪЛБОКОМИСЛЕНО ВОДНОТО ПАЯЧЕ.
                 А СЪЛЗИТЕ НА ВОДАТА ОТ КАПЧИЦИ СЕ ПРЕВРЪЩАХА ВЪВ ВОДНИ СТРУИ. ПРЕВРЪЩАХА СЕ В  ПРЕЧИСТВАЩ ДЪЖД, ВИДЯЛ И ОТРАЗИЛ КРАСОТАТА НА ЗЕМНАТА ШИР И НЕОБЯТНОСТТА НА НЕБЕСНИТЕ ВИСИНИ. ЕЗЕРОТО ПРОТЕГНА РЪЦЕ И ВОДНИТЕ СТРУИ СЕ СТИЧАХА И ПЪЛНЕХА КОРИТОТО  МУ С УКРОТЕНАТА , БЯЛА И ЩАСТЛИВА ВОДА, ПРОМЕНЕНА ОТ ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО, КОЕТО И БЕШЕ ДАЛО ЦЯЛОТО ЩАСТИЕ И ОБИЧ, НА КОЕТО БЕШЕ СПОСОБНО.